изповя̀двам, -аш, несв.; изповя̀дам, -аш, св., прех. 1. Правя изповед, признавам. Албена се призна и изповяда истината. Йовков. Той даде обещание да изповяда всичко пред брата си. Елин Пелин. 2. Принадлежа към някоя религия, вероизповедание. 3. Църк. За духовно лице — изслушвам насаме изповедта на лице, което вярва. Поп Еньо беше млад поп и не изповядваше. Вазов. изповядвам се, изповядам се непрех. Дядо Либен се изповядал пред поп Гета и разказал му за някои и други свои грехове. Каравелов.
|