|
изпогàрям1, -яш, несв.; изпогòря, -ѝш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. изпогоря̀л, -а, -о, мн. изпогорèли, св., непрех. Изгарям много или напълно, изгарям цял. Със смъртна тъга се връщаха вечер от полето морни, изпогорели жетвари. Елин Пелин. Настана една суша през лятото, та изпогоря всичко. Кр. Григоров.
изпогàрям2, -яш, несв.; изпогоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изгарям в голямо количество или всичко. Над селото и навред по околията се бе застояла страшна суша, която изпогори всичко. Елин Пелин. Тая зима изпогорихме дървата до треска. 2. Изгарям нещо на много места. Изпогориха ми покривката на масата с тези цигари, изпогарям се, изпогоря се страд.
|