изподѝрам, -аш, несв.; изподерà, -еш, мин. св. изподрàх, св., прех. 1. Съдирам, разкъсвам на много места, изцяло; съдирам, разкъсвам всичко или много неща. Изгубих пътеката, та си изподрах дрехите из храсталака. Елин Пелин. 2. Одрасквам на много места, одрасквам всички. Котката ми изподра ръцете. изподирам се, изподера се и страд.
|