изподрàн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изподера. 2. Като прил. — а) Изпокъсан. Превързани са люти рани, / ала по дрехи изподрани / струи от кърви се вият / и капят по планински път. П. П. Славейков. б) Изподраскан. Детето излезе от трънака с изподрани ръце и крака.
|