изпокрàдвам, -аш, несв.; изпокрадà, -èш, мин. св. изпокрàдох, прич. мин. св. деят. изпокрàл, св., прех. Изкрадвам много или всичко. Те изпокрадоха имането и покъщнината на селяните. Ботев.