изпòлица, мн. няма, ж. Остар. Чужда нива, която някой използва при условие половината от реколтата да даде на собственика. При бащиния — работеха изполица, за да се прехранят. Кр. Григоров. □ На изполица — при условие да се даде на собственика половината от добива. Давам на изполица. Вземам на изполица.
|