изпоя̀ждам, -аш, несв.; изпоя̀м, изпоядèш, мин. св. изпоя̀дох, прич. мин. св. деят. изпоя̀л, -а, -о, мн. изпоя̀ли, св., прех. 1. Изяждам много или всичко. Раздадоха на колкото се полага суха храна, но нали няма кой да следи — изпоядоха я за два дена. Вежинов. Една зима тъдява се появи единак вълк... Изпояде овцете, изтърбуши и два вола. А. Каралийчев. || Прен. Изразходвам, пропилявам. Изпояде цялото наследство.
|