|
изпрàвен1, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изправя и от изправя се. 2. Като прил. — а) Който е поставен да стои прав. Те влязоха във воденицата... и легнаха въз изправените чували. Вазов. б) Който не е прегърбен. А, Милке! Василе! — извика от вратата баба Мавродица, стара жена, но още изправена и яка. Йовков.
изпрàвен2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. (рус.). 1. Който е напълно в ред, няма повреда. Изправен механизъм. 2. За служител — изпълнителен, акуратен, редовен. Той е много изправен в службата си.
|