изпрàвям, -яш, несв.; изпрàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вдигам нещо легнало или наведено да стои право. Баща му изправи глава, вгледа се в него и не можа изпърво да го познае. Елин Пелин. || Поставям нещо да стои право. Той изправи гегата си в кюшето до водника, па се поогледа, като че търси място да седне. Влайков. || Оставям, заставям някого да стои прав. Изправиха ни до вратата и можах с един поглед да обгърна всички. Величков. 2. Правя нещо криво да стане право. Офицерът заповяда на войниците в строя да изправят редиците. Хар. Русев. 3. Прен. Оправям нещо погрешно, нередно, неправилно; поправям. 4. Прен. В съчет. с предл. пред — налагам да се преодолее нещо, да се действа бързо и решително. Изправям пред трудности. || Поставям пред голяма опасност, гибел. □ Изправям пред съда — съдя, подвеждам под отговорност, изправям се, изправя се страд.
|