изпрàвям се, -яш се, несв.; изпрàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Заставам прав или се надигам, когато съм наведен, легнал. Мълчаливо се мяркаха там жетвари от заран до вечер. Мълчаливо се навеждаха и изправяха. Елин Пелин. То едни ниви станали... От нощешния дъжд малко са полегнали, но ще се изправят, като пекне слънце. Йовков. || Заставам право, неотпуснато. Понякога... някой млад татарин се изправяше върху седлото. Ст. Загорчинов. || За животни — заставам прав на задните си крака. Зайчетата идеха при него, изправяха се срещу лицето му и с часове го гледаха. Елин Пелин. 2. Заставам, спирам се пред някого или пред нещо. Изведнъж на прозореца се изправи една тъмна фигура и надничаше вътре. Вазов. || Обр. Пред мене се изправяха образи и картини от вчерашното минало. Вазов.
|