изпрàщам, -аш, несв.; изпрàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Пращам някого с известна цел. Кметът го изпратил от селото да повика снаха си. Елин Пелин. 2. Отправям, пращам нещо (някому). Той пишеше често на баща си отчаяни писма за пари, молеше се и казваше, че, ако не му изпратят, той ще се убие. Елин Пелин. Изпращам колет. Изпращам телеграма. 3. Придружавам някого до някъде, когато си отива или заминава. Ивка... изпрати дружките си до пътните врата. Елин Пелин. Изпратиха ги до моста. От там нататък щеше да ги придружи кметът. Йовков. || Разг. Присъствам на погребение. Миналия месец изпратихме стария. изпращам се, изпратя се страд.
|