изпрèчвам, -аш, несв.; изпрèча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Поставям нещо пред някого или пред друго нещо, за да пречи. Той посегна да ме удари, но аз му изпречих тоягата. Изпречили гардероба сред стаята, не може да се мине. изпречвам се, изпреча се страд.
|