изпрèчвам се, -аш се, несв.; изпрèча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Заставам пред някого та му преча. Като тласна наляво а надясно ония, които се изпречиха на пътя му, с няколко скока се хвърли към малката стаичка. Ст. Загорчинов. Мен ли обвиняваш! — изкрещя Павел гневно и обиден, вдигна ръка срещу Божан. Петър се изпречи между двамата. Елин Пелин. || Явявам се, показвам се изведнъж пред някого. Пред нас се изпречват невисоки планински разклонения. Елин Пелин.
|