изпровòждам, -аш, несв.; изпровòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изпращам, придружавам някого, когато заминава или си отива. Надалеч от сеното дойдоха тия да ни изпроводят. З. Стоянов. 2. Пращам някого или нещо. Повикала по-големия си син и изпроводила го да повика баща си. Каравелов. Есенно време, когато берат асмите, всеки му изпровожда по една тепсия грозде. А. Каралийчев.
|