изпръхтя̀вам, -аш, несв.; изпръхтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпръхтя̀л, -а, -о, мн. изпръхтѐли, св., непрех. За домашно животно, обикн. кон — изведнъж издавам кратко пръхтене. Конят мръдна леко и изпръхтя. Йовков. Някоя овца трепва и изпръхтява в съня си. Влайков.
|