изпỳскам, -аш, несв.; изпỳсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изпỳснат, св., прех. 1. Оставям да падне нещо, което държа, поради невнимание или защото не мога да го задържа в ръцете си; изтървавам. Ах, — изпъшка докторът и изпусна револвера. Вазов. Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо. П. П. Славейков. 2. Пропускам, оставям някого да си отиде, да мине, да избяга, без да забележа или защото не мога да го задържа. Отваряй си очите, да не изпуснеш човека! Ще влезе в навалицата и няма да го видиш. Йовков. || Не се възползвам от нещо благоприятно, оставям неизползувано; пропускам. Да се остави да го подмами едно дете, та да изпусне цяло богатство! Елин Пелин. Изпусна влака. Изпускам възможност. Изпускам случая. 3. Отделям от себе си; издавам. Готев пална нова цигара, изпусна кръгче дим. Д. Добревски. Изпускам топлина. изпускам се, изпусна се страд. □ Изпусна го (разг.) — остави го да се разхайти. Изпускам бримка — оставям бримка да се разплете. Не изпускам от очи — следя внимателно с поглед. Изпускам нещо из ръце — не успявам да ръководя, да оглавявам нещо. Не изпуснах нито дума — а) Чух всичко. б) Не казах, не изказах нищо.
|