изпъ̀вам, -аш, несв.; изпъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изпъ̀нат, св., прех. Правя нещо да стане опънато; опъвам, изопвам, протягам. Казакът... изпъна шия и се заслуша в звънкия, отсечен глас. Караславов. Струната е изпъната. изпъвам се, изпъна се страд. □ Изпъвам нервите — държа в напрегнато очакване, в нервно напрежение.
|