изпъ̀ждам, -аш, несв.; изпъ̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пропъждам, изгонвам, прогонвам. Приятелю, я изпъди тая пущина (мухата), стига е бръмчала. Елин Пелин. От собствената му къща да го бяха изпъдили, нямаше толкоз мъка да чувства. Вазов. Искат да я (Албена) изпъдят, да отидела в друго село. Йовков. || Груб. Отстранявам от занятие или служба. Нашият халосник го изпъдили из Одеската гимназия. Вазов. изпъждам се, изпъдя се страд.
\n
|