изпъ̀квам, -аш, несв.; изпъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Издавам се, изскачам напред. Очите му изпъкнаха из орбитите. Хар. Русев. 2. Откроявам се, очертавам се, отделям се. В сянката изпъкна едра мъжка фигура по бели ръкави, мина тихо, предпазливо. Елин Пелин. Образът му изпъкна пред мене така жив, като да го гледам. Величков. 3. Прен. Отделям се, отличавам се с някакви качества; правя впечатление с нещо. Изпъква с красотата си. Изпъквам с качествата си.
|