изпълзя̀вам, -аш, несв.; изпълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпълзя̀л, -а -о, мн. изпълзèли, св., непрех. 1. С пълзене излизам навън, на повърхността. Змията изпълзя из дупката. 2. С пълзене достигам някъде. По гладката скала, като се придържаше в малки коренчета и издадини с колене и ръце, той изпълзя до първата площадка. Ем. Коралов.
|