изпълнѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което извършва нещо, което осъществява нещо. Новата служба, колкото и да не беше по сърце а по характера на Ненка, намери в него разбран и деятелен изпълнител. Вазов. 2. Лице, което изнася, възпроизвежда на сцената роля или някакъв номер. Тези актьор е най-добрият изпълнител на комични роли. Музикални изпълнители. □ Съдебен изпълнител (юрид.) — служебно лице, на което е възложено да привежда в изпълнение изпълнителни листове и други актове за изпълнение. Съдия-изпълнител (юрид.) — съдебен изпълнител.
|