изпъ̀стрям, -яш, несв.; изпъ̀стря, -иш, мин. св. изпъ̀стрих, св., прех. Правя нещо цялото да стане пъстро; нашарвам, изшарвам. Есента беше изпъстрила още неопадалата шума с най-разнообразни бои. Йовков. изпъстрям се, изпъстря се страд.