изпъхтя̀вам, -аш, несв.; изпъхтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изпъхтя̀л, -а, -о, мн. изпъхтèли, св., непрех. Изведнъж издавам кратко пъхтене. Той сграбчи с голяма сила дъската, изпъхтя, бутна противника си и падна въз него. Вазов.