изпъ̀чвам, -аш, несв.; изпъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. За гърди, корем — издавам силно напред. Отец Герасим изпъчи напред големия си корем. Ст. Загорчинов. Изпъча гърди. изпъчвам се, изпъча се непрех. Виж ме! — и тя се изпъчи гордо. Вазов.