изрàвям, -яш, несв.; изрòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С ровене изваждам нещо навън. Двата трупа на ловците бяха изровени и гибелта на Огнянова решена. Вазов. Изравям картофи. || Като ровя, тършувам, намирам нещо. Изрових от сандъка едно писмо. 2. Изкопавам, издълбавам с ровене. Пороищата са изровили стръмнините и завлекли пътищата. Елин Пелин. Кокошките изровиха градината.
|