изразѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който добре изразява душевни качества или преживявания. Съседът му беше рус момък... със сиви, изразителни очи. Вазов. || За език, стил — който изразява мислите, чувствата ясно и образно. Народната песен, излязла направо от сърцето на народа, е проста и мила, изразителна и предметна. Караславов. □ Изразително четене — четене на глас литературно произведение, като се спазват правилният литературен изговор и интонация: художествено четене.
|