изразѝтелност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от изразителен. Малко по малко той се въодушеви, засили своя яснозвучен глас и с особена изразителност подчертаваше ония места, дето Ботев изказва своето дълбоко възмущение. Влайков.