изрàствам, -аш, несв.; изрàсна, -еш, мин. св. -ах, и израстà, -èш, мин. св. изрàстох, прич. мин. св. деят. изрàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., непрех. 1. При растене достигам някаква височина, размери. По склонът ронливи на поройна урва / израснал е дъб великан. К. Христов. Малката му дъщеря е израсла по-висока от голямата. || Обр. Бивам построен, създаден. Скоро на това място израсна цял град. 2. Пониквам, изниквам, покарвам. Из попуканите плочи / са израснали треви. Вазов. От семената израстват нови растения. Израства ми зъб. Израства ми коса. || Обр. Появявам се неочаквано, изниквам. След малко наистина се зачуха стъпки и един грамаден силует израсна сред мрака. Йовков. Над нас Мургаш израсна мощен, / небето синьо с плещест гръб подпрял. Вес. Георгиев. 3. Прекарвам детските си и юношески години. Познаваш ли добре тия места, бай Атанасе?... — Как да не ги познавам, тук съм израсъл. Вежинов. Израснах в нищета. 4. Достигам по-висока степен на развитие; развивам се, създавам се. Ето спасителя / Смел властелин, / израснал в борби титанически, / с трясък машинен, сред дим тъмносин, / в пожар от слънца електрически. Смирненски. □ Израстват ми крила (книж.) — вдъхновявам се да извърша нещо.
|