изревàвам, -аш, несв.; изревà, -èш, мин. св. -àх, св., непрех. Издавам изведнъж силен рев. В същия миг мечката изрева от болки и от ярост. Ст. Загорчинов. Ура... ра... рааа! — изрева стоустата страшна тълпа. Ал. Константинов. Детето изрева.