изрèждам, -аш, несв.; изредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Извършвам, правя нещо, което засяга мнозина или всички по ред. Райка влезе, взе от полицата юзеничето и малката чашка, па като захвана от дяда си най-напред, чашка по чашка, изреди ги по три пъти. Влайков. Плоската изреди и останалите. — Наздраве! Вазов. || Обхождам, обикалям едно след друго. Ии, ами аз що свят съм изръшнал!... Туй Браила,... Букурещ, Галац,... — всички съм ги изредил. Ал. Константинов. 2. Изброявам, изказвам в последователен ред. Особено обичаше той да изрежда на поп Ставря... имената на четиринайсетте си сина. Вазов. Гроздан започна да изрежда в паметта си всичко, което се беше случило с него от две години насам. Йовков. изреждам се, изредя се страд.
|