|
изрѝвам1, -аш, несв.; изрѝя, -ѝеш, мин. св. изрѝх, прич. мин. страд. изрѝт, св., прех. Изкопавам, издълбавам, изронвам. Хубав е тоя пусти Курубаглар!... Пороите изриват дълбоко плещите му. Вазов.
изрѝвам2, -аш, несв.; изрѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изрѝнат, св., прех. С лопата изчиствам смет и др. Изричах снега. Изринах сметта. || Прен. Разг. Презр. Изгонвам, изхвърлям. С мъка го изринахме от квартирата. изривам се, изрина се страд.
|