изрѝчам, -аш, несв.; изрекà, изречèш, мин. св. изрèкох, прич. мин. св. деят. изрèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Изговарям, произнасям, изказвам. Тя изрече това с по-нисък глас и без усмивка. Йовков. Обърна се бай Ганьо към другарите си и изрече многозначително: — Беше! Ал. Константинов. И чува се великата присъда, / изричана от хиляди уста: / „Светът копней за мир и мир ще бъде! / Животът е по-мощен от смъртта!“ Д. Полянов. изричам се, изрека се страд.
|