изръмжàвам, -аш, несв.; изръмжà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Издавам изведнъж кратко ръмжане. Кучето под ореха изръмжа, джафна веднъж-дваж и пак се наведе да се пощи. Чудомир. || Прен. Изговарям с яд, със злоба, като че ли ръмжа. Глупак! — изръмжа Баранов, от което усмихнатият стражар се слиса а пребледня. Хар. Русев.
|