изсвѝрвам, -аш, несв.; изсвѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Изведнъж издавам кратко свирене. Но кога се там съзира / Козлодуйский бряг, / в парахода рог изсвирва, развя се байрак. Вазов. Стоян позна кои са, тури пръст в устата си и изсвири. Йовков. Влакът изсвири. 2. Свиря нещо изцяло, докрай. Защо скри гайдата, приятелю? Я я надуй! Изсвири ни нещо. Йовков. изсвирвам се, изсвиря се страд.
|