изсвѝрване, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изсвирвам и от изсвирвам се. Разнесе се ясно треперливо изсвирване, което проехтя надалеко. Ст. Загорчинов. Чу се проточено изсвирване — сигнал за тръгване. Дим. Димов.