изсѝчам, -аш, несв.; изсекà, изсечèш, мин. св. изся̀кох, прич. мин. св. деят. изся̀къл, -кла, -кло, мн. изсèкли, св., прех. 1. Сека, отсичам много или всичко. Запъхтяна, уморена, като че е изсякла кола дърва, тя се изправи. Вазов. Изсякоха гората. || Прен. Избивам чрез сеч, изколвам мнозина или всички. Преди две недели беше изсякъл цялата челяд на Ганча Даалията в село Иваново. Вазов. 2. Чрез сечене издялвам, изработвам. В скалата изсекли стъпала. изсичам се, изсека се страд.
|