изскòквам, -аш, несв.; изскòкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изскачам. Но кучето излая внезапно и изскокна из колибата. Вазов. Утринното лятно слънце изскокна високо над Стара планина. Вазов. Внезапно стъклените му втренчени очи се опулиха по-страшно, изпъкнаха, изскокнаха навън из орбитите си. Вазов.
|