|
изскỳбвам1, -аш, несв.; изскỳбна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Със скубане изтръгвам нещо от някъде. Тя намира един стрък невинен щир, изскубва го, тъпче го със своето малко краченце и пак въздиша. Каравелов. До гроба ще бъда! — отговаряше решително дядо Иван и изскубваше няколко косъма от левия си мустак. Вазов. || Прен. Изтръгвам със сила, отървавам. Изскубна си ръката от Хасановите нокти и пак нападна на него. Каравелов. изскубвам се, изскубна се страд.
изскỳбвам2, -аш, несв.; изскỳбя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Скубя, оскубвам всичко докрай. Искаше да отиде у Ганаила, да се хвърли отгоре ѝ, да издраще лицето ѝ, да изскубе косата ѝ, да я убие. Йовков. Изскубах всички бурени. изскубвам се, изскубя се страд.
|