изсмỳквам, -аш, несв.; изсмỳча, -еш, мин. св. изсмỳках, св., прех. За течни и въздухообразни тела — като смуча, изтеглям всичко. Аз се спуснах към. камъните да намеря такава спасителна локвица. И за щастие, намерих три, из които жадно изсмуках водата, заедно с песъчинките на дъното им! Вазов. Силните вентилатори изсмукваха нечистия въздух. Г. Белев. || Прен. Изтощавам, унищожавам, пресушавам. Той (вятърът) иде от югозапад,, носи отровния дъх на южните пустини, изгаря всяка зеленина, изсмуква и суши всеки жизнен сок. Йовков. Еньо загледа свирепо брата си и почна да го бута. Но ракията беше изсмукала силите му и той почна сам да се клатушка. Елин Пелин. изсмуквам се, изсмуча се страд. □ Изсмукал го е от пръстите си (разг.) — измислил е, съчинил е нещо несполучливо.
|