изстрèлвам, -аш, несв.; изстрèлям, -яш, св., прех. 1. Изгърмявам, давам изстрел с огнестрелно оръжие. Сякаш нарочно, за да покаже страшната си мощ, едно от оръдията изстреля самотен снаряд. Вежинов. 2. Изразходвам чрез стрелба. Това го накара да открие стрелба върху немците, но той успя да изстреля само един пълнител. Дим. Димов. □ Изстреля всичките си патрони (разг.) — изчерпа всичките си доводи, възможности.
|