изстъплèние, мн. -я, ср. 1. Състояние на крайна възбуда, загубване на самообладание. Той дойде в изстъпление и взе да удря една от вратите. Вазов. 2. Обикн. мн. Действия, постъпки, извършени при крайна възбуда. Може да се помисли, че тоя силен човек, настървен от кървавото са и жестоко занятие, ще върши страшни изстъпления, когато е пиян. Йовков.
|