изстъ̀ргвам, -аш, несв.; изстъ̀ржа, -еш, мин. св. изстъ̀ргах, св., прех. Стържа, остъргвам напълно. Повечето ръкописи бяха писани с молив; имената на авторите им бяха прилежно изстъргани. Вазов. Изстъргах калта от обувките си. изстъргвам се, изстържа се страд.
|