изсушàвам, -аш, несв.; изсушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Направям нещо, което е мокро, влажно да стане напълно сухо. Слънцето пак изгря и бързо изсушаваше земята. Вазов. Изсуших прането. Изсуших за зимата гъби. || Правя някакво растение да спре да расте и се развива, да стане сухо. Може студове и мраз да изсушат крехките кълнове. Йовков. Гъсениците изсушават дърветата. || Прен. Изчерпвам, изтощавам. Скъперничеството... изсушава душата на младия човек, като го превръща в най-студен егоист: нищо нежно, нищо благородно не остава у него. Ал. Константинов. изсушавам се, изсуша се страд.
|