изсъ̀сквам, -аш, несв.; изсъ̀скам, -аш, св., непрех. Издавам кратко съскане. Тсс! — изсъска Георги и направи знак на другите да мълчат. Вазов. Парите! — изсъска Лянката... Изядох те!... — Казвай де са парите. Йовков. Началникът се доближи до тайния агент и изсъска на самото му ухо: — Добре си разузнавал. Ем. Коралов. Змията изсъска и се скри.
|