изсъ̀хвам, -аш, несв.; изсъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За нещо мокро, влажно — изгубвам влагата си, ставам сух. Щом времето се поправи и земята изсъхна, хората излязоха на работа. Йовков. Слабият дъх на немощните му гърди едвам движи изсъхналите и попукани устни. Елин Пелин. 2. За река, блато и под. — загубвам си водата, пресъхвам. Щъркът замислено закрачи по изсъхналите мочури. Елин Пелин. 3. За растения — преставам да раста, да се развивам. Такава суша беше и оная година, че едното дърво пред къщи изсъхна. Йовков. Цветето изсъхна. 4. Прен. Ставам много слаб, сух; отслабвам, изнемощявам. От тогаз момичето не го бива. Ей го изсъхна като вейка. Йовков. 5. Диал. За човешки или животински крайници — ставам сух, неподвижен от някаква болест. Остана жив само Македонски, комуто единадесетте рани заздравяха и дясната ръка изсъхна. Вазов. Да ти изсъхнат ръцете! Клетва.
|