|
изтèглям1, -яш, несв.; изтèгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С теглене изваждам нещо навън; измъквам, издърпвам. Турчинът изтегли ятагана си. Вазов. Тъкмо в тая минута ковачът изтегли с щипците едно зачервено желязо. Йовков. 2. Като тегля с усилие, помествам, придвижвам нещо или някого. Машината изтегли вагоните по нанагорнището. Воловете изтеглиха колата от калта. || Прен. С мъка изтръгвам от някого нещо, обикн. сведения, признания и под. Другият умрял под боя, чрез който успели да изтеглят от устата му показанието на мястото, дето била заровена хазната. Вазов. Дума не можах да му изтегля от устата. 3. Удължавам с теглене. Изтеглям нишка. Изтеглям жица. || Издърпвам, опъвам нещо. Почва тя да тегли вълната с едната и другата си ръка, после пак я натъква, пак я изтегля. Влайков. Бащата изтегли ушите на немирника. 4. Издърпвам, изсмуквам. Компресът изтегли гнойта от раната. Изтеглям въздуха от нещо. 5. Отдръпвам, оттеглям. Германците изтеглиха войските си от окупираните области. 6. За внесена сума — получавам. Изтеглям пари от банката. изтеглям се, изтегля се страд.
изтèглям2, -яш, несв.: изтèгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Прен. Претърпявам, понасям. Той реши да не лъже, да изповяда престъплението си и храбро да изтегли наказанието си. Вазов. Голямо тегло изтеглих. изтеглям се, изтегля се страд.
|