изтèжко нареч. 1. Тежко, бавно, тромаво. Като изяжда хляба... Велиден изтежко се повдига и тръгва със своя тромав ход. Влайков. 2. С мъка, с болка, с тъга. И изпъшка изтежко, с болка, също като човек. Йовков. Изтежко въздишам. 3. Важно, авторитетно, с тежест. Рустем, ти бяла кукувица видял ли си? — попита многозначително докторът, заклати важно глава и запуши изтежко лулата. Елин Пелин. Отец Василий го погледна и изтежко заговори. Смирненски.
|