ѝзток, мн. няма, м. 1. Една от четирите главни посоки на света, противоположна на запад. От височината, където стоеше, той виждаше далеч на изток тъмнозелените талази на дъбравата. Йовков. || Оная част от хоризонта, откъдето изгрява слънцето. Противоп. запад. А на изток всред розово сияние и кристално чиста синевина изгряваше денят. Дим. Димов. 2. Собств. Страните от Европа, Африка и Азия, които се намират в тази посока и се противопоставят на Западна Европа и Америка. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? / Ти сбираш в едно всички блага и дарове: / ... / на Изтокът светлика, на Югът аромата. Вазов. □ Близкият изток — Мала Азия и Балканите. Далечният изток (крайният изток) — страните в източната и югоизточната част на Азия. Средният изток — Арабия, Иран и Афганистан.
|