изтòчвам се, -аш се, несв.; изтòча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. За хора, животни и др. — изтеглям се в последователен ред. Към дългата върволица на шествието, което цяло се източи на широкия друм, прииждаха и последните закъснели жени и деца. Елин Пелин. 2. Разг. За човек — израствам на височина. Расте хлапето, бе! Дорде го видиш, и се източило с цял чуперек нагоре. Чудомир. Божура сега беше мома, снагата и беше се източила, тънка, гъвкава. Йовков.
|