|
ѝзточен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е свързан с посоката изток. Източен прозорец. Източно изложение. Източен вятър. 2. Който се намира на изток. На източната страна на града тогава имаше турска махала с голяма джамия. Дим. Талев. Източна България. Източна Стара планина. Източна Европа. Източни славяни. 3. Който е свързан със страните от Изтока, обикн. Азия и съседната част на Африка. Източен стил. Източни народи. Източна легенда. □ Източен въпрос (истор.) — въпросът за съдбата на балканските земи и народи в пределите на бившата Османска империя. Силите ще бъдат принудени да се намесят и да решат веднъж за винаги Източния въпрос, като съставят от разните народности... отделни самостоятелни господарства. Величков. Източна Румелия (истор.) — автономна област, която била създадена след Берлинския договор в пределите на бившата Османска империя и част от земите на днешна Южна България от 1878 до 1885 г.
изтòчен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от източа. 2. Като прил. висок, тънък, строен. Окото не може да се нагледа на тая жива, гигантска стена, образувана от милиони прави, източени, пирамидовидни ели. Вазов. Високият ѝ източен стан... беше съвършенство на женствени форми. Вазов.
|